Задължителната полица за шофьорите е бомба със закъснител за застрахователните компании
застраховане-автомобилно-гражданската,
Наред с обичайните зимни автомобилни теми като дебелината на грайфера и зимната течност за чистачки вече традиционно около празничната новинарска суша телевизиите залагат и на материали за цените на застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО). Естеството на тематиката е такова, че нейното разглеждане неизменно залита в избран измежду два клиширани жанра.
Първият може да бъде определен като „официално строг“ и лепва добре на вечерна емисия. При него информацията се поднася без много коментари, а публиката бива обливана с числа, любезно предоставени от КФН. Алтернативният подход е „апокалиптично-социален“ и чудесно се вписва в сутрешен блок. При него се акцентира върху по-дълбокото с всяка изминала година бъркане в потребителския джоб.
Това, което липсва и в двата случая, е опит за анализ какво се случва с тази застраховка. А то не е никак хубаво както от гледна точка на застрахованите, така и от гледна точка на застрахователите, които колективно се превръщат в
Жертви на ниския жизнен стандарт-застраховане
Горното нямаше да бъде голям проблем, ако задължителната полица не представляваше по данни към август 2016 г. Около 40% от целия общозастрахователен пазар. А срещу застрахователи и застраховани играе един много прост факт. Той е, че финансовата среда в България е в условия на скачени съдове с останалите страни – членове на ЕС. Някои от компонентите на тази среда се движат по-бързо към средните за европейския пазар, други – по-бавно. Но във всички случаи е налице движение към неизбежна конвергенция със средните за ЕС икономически показатели.
И тук е основната опасност за застрахователния пазар,
а в крайна сметка и за застрахованите лица. Обезщетенията по ГО неизбежно и бързо вървят и ще продължат да вървят към средните за европейския пазар. За сметка на това застрахователните премии по ГО са под непрекъснатия натиск на ниската покупателна способност на обикновения собственик на МПС.
По наблюдателните вероятно са забелязали, че в техните полици са определени лимити на застрахователна отговорност, измерими в милиони. И, разбира се, мнозина негодуват, защото разсъждават на плоскостта на стойността на потенциалния ремонт, който би се наложило да направят на колата си след катастрофа. Но значително по-важни са лимитите за неимуществени вреди, които най-общо покриват претърпените от трети лица болки и страдания или обезщетяват техните наследници, в случай че застрахованият е причинил тяхната смърт.
А сега
Малко бакалска аритметика
По данни на КАТ за 2015 г. жертвите на ПТП са 708. Нека за прегледност на примера да махнем 208, за които приемаме, че са случаите на загинал сам шофьор и други сходни, при които няма да се дължи обезщетение по застраховката. Остават 500 летални случая на причинена чужда смърт. Сега нека заложим, че застрахователите изплащат пълния размер на обезщетение, предвиден в Кодекса за застраховане (какъвто случай е нормален, ако жертвата е гражданин на западноевропейска държава и ПТП е на нейна територия). Действащият в момента лимит за едно лице е 2 млн. лв. и 10 млн. лв. при две и повече пострадали лица. Нека да приемем за целите на упражнението, че половината от жертвите са били сами. Дори само за тях застрахователите би следвало да изплатят 500 млн. лв.!
Сега нека погледнем техните приходи по този вид застраховка.
Те възлизат бруто на 590 млн. лв. Ако от тях се приспаднат грубо 1/5 т.нар. аквизиционни разноски (тук влизат комисиони, издръжка, реклама и прочее), остават около 480 млн. лв. Както и да се завъртят, те биха били недостатъчни да се поемат реалните щети от ПТП дори по горния доста „олекотен“ пример.
След като е неизгодно, защо застрахователите продължават да се занимават с този вид застраховка? От една страна, това е най-масовата застраховка в България. Тя им гарантира временна ликвидност. От друга страна – ниският стандарт все още продължава да създава илюзия за краткосрочна управляемост на процесите. Българските съдилища засега срамежливо покачват размера на присъдените обезщетения за смърт на едно лице, като напоследък те преминаха границата от 300 000 лв.
Въпреки това в дългосрочен план (а може би и не толкова дългосрочен)
Нещата изглеждат заплашително-застраховане-автомобилно-гражданската
Застрахователите от много време се сблъскват с пазарните цени за части, когато се налага да обезщетят увредено МПС. Тези цени са почти еднакви в цяла Европа. Това, което все още ги поддържа „над водата“, е, цинично погледнато, ниската цена на човешкия живот или „биологичните резервни части“ в България. Но тази картина се изменя. Бързи черни щрихи в нея нанасят случаите, когато МПС с българска застраховка причини смърт или телесни повреди на граждани в една държава като Германия, Франция, Швеция и прочее. Тогава обяснението “ българският съд толкова дава“ не важи. Там се плаща. Плаща се много, плаща се в евро и се плаща бързо. Вече има случаи на компании, чийто лиценз за ГО дори в съседна Румъния е поставян под въпрос заради опит да се привнесе българска практика при уреждането на претенции.
Защо застрахователите също са своеобразни жертви?
Ако потребителите на застрахователни услуги са крайната инстанция, у която се натрупват гореописаните негативни явления, то застрахователните дружества са в своеобразна ножица. Отдолу ги притискат повишаващите се обезщетения, а отгоре е границата на покупателна способност на застрахованите. Самата тя е обусловена от ниския жизнен стандарт, стагнираните доходи и липсата на каквато и да било политическа визия за подобряване на положението. И тази ножица постепенно и непрекъснато се затваря.застраховане-автомобилно,
Застрахователите-застраховане-автомобилно-гражданската
все още опитват да се адаптират. Някои използват кръстосано финансиране, като с приходи от други застраховки покриват щетите по ГО. Други ползват презастраховане, където и доколкото е възможно това. Трети започват просто да се изтеглят от този вид бизнес, като намаляват обема на сключваните застраховки с всяка година.застраховане
Пред най-сериозна заплаха от намаляващата разлика между приходи и разходи са изправени специализираните изцяло в една ниша т.нар. „монолайнери“. Макар на нашия пазар да няма чиста форма на подобни дружества, има поне няколко компании. В чиито портфейл акцентът върху автомобилното застраховане е огромен. Те все още успяват да компенсират посредством приходите от другата основна автомобилна застраховка – каско, но това е временно решение. Още повече че еластичността на търсене при нея е много висока и дори минимално повишение на цената има сериозен обратен ефект.автомобилно-гражданската
Какъв може да е изходът
В дългосрочен план решението излиза извън границите на застрахователния пазар. За да се изчистят тези диспропорции, управляващите трябва да имат ясна идея как и с какви темпове ще повишат стандарта на живот. Очевидно „догонването“ дори на централноевропейските нива е смехотворно бавно. Застрахователният сектор не разполага с 20 – 30 години, през които да се „адаптира“. Ако българският потребител на застрахователни услуги не получи реална възможност да отделя от „европейския“ си доход средства за застраховка ГО на МПС на „европейска цена“. Застрахователният сектор ще бъде сериозно ударен.гражданската
В средносрочен план са мислими много сценарии,
като екстремалните включват масивно поскъпване до нива от 700 – 1000 лв. Което ще свие обемите от застраховки. Или този лукс да караш кола просто ще намали броя на возилата, или, ако контролът остане занижен, ще се увеличи броят на престрашаващите се да шофират без задължителна полица. Друга възможност е изчезването на застрахователи, които да предлагат този продукт. И в двата случая това ще има негативно и непредвидимо макроикономическо отражение, като първият засегнат ще бъде транспортният пазар. Следващ по веригата ще бъде пазарът на горива, а оттук и данъчните постъпления. Не е невъзможно да се стигне и до принудително излизане от пазара на застрахователни дружества под форма на изпадане в несъстоятелност. Kоето също би довело до сътресения на финансовия пазар.застраховане-автомобилно-гражданската
Източник :http://www.capital.bg/
*Авторът е застрахователен експерт с опит в частния сектор и Комисията за финансов надзор.
ХАРЕСАЙТЕ НИ ВЪВ FB ; Servizko.com Nadyagroup.com
