МНОГО ВАЖНА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ШОФЬОРИТЕ !!!! След споразумение със застрахователя, пострадалият не може да търси обезщетение и от шофьора

ШОФЬОРИТЕ-ПРАВНА-застрахователя

 Веднъж споразумял се със застрахователя по

ШОФЬОРИТЕ,ПРАВНА,застрахователя.,

#Гражданска #отговорност и заявил, че е напълно обезщетен за дадена вреда. Пострадалият няма право да търси компенсация и от увредилия го #шофьор. Това постановиха в Тълкувателно решение Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС).

Преди произнасянето на двете колегии самите върховни съдии бяха разделени в мненията си и се стигна до противоречива практика. Част от тях бяха на мнение, че когато пострадалият е сключил споразумение със застрахователя, изрично заявявайки, че изплатената от него сума по „Гражданска отговорност“ ги покрива изцяло, той няма правото да получи от делинквента обезщетение за същите вреди. Други обаче застъпваха тезата, че когато застрахователят е удовлетворил изцяло пострадалия, последният има основание да търси повторно обезщетение и от прекия причинител. Аргументите в подкрепа на това виждане бяха, че спогодбата поражда действие само между страните – увреденият и застрахователят, но не и спрямо делинквента, ако той не е участвал при сключването ѝ.ПРАВНА

Гражданската и Търговската колегии приеха за правилно първото становище.ШОФЬОРИТЕ

Те стъпват на предишно тълкувателно решение (Тълкувателно решение № 2/2012 г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ВКС, ОСТК). В него се дават разяснения, че прякото и деликтното право на пострадалия възникват едновременно с общи елементи в пораждащия ги фактически състав.   Съществуват успоредно като конкуриращи се права и се погасяват в един и същи момент. Но след окончателното удовлетворяване на увреденото лице. И е въпрос на преценка на носителя на тези права от кого да потърси обезвреда.

„Когато застрахователят удовлетвори пострадалия,

последният няма основание да търси повторно обезщетение и от причинителя на вредата. Защото задължението за обезщетяване на вредите от осъществения застрахователен риск е еднакво по своето съдържание и за застрахования делинквент, и за неговия #застраховател. Както е посочено в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. дело  № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК, когато обхватът и размерът на вредите са едни и същи, те имат обвързващо действие в материалноправно отношение. Въпреки че отговорността на #застрахователя и тази на делинквента произтичат от различни правоотношения, същите са функционално свързани, тъй като непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на #застрахователното събитие“, пише в решението.

В него се обяснява,

че при сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя. С което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от #застрахователното събитие, заявявайки изрично, че платената сума ги покрива изцяло, увреденият няма основание да търси друга репарация. Той няма това право нито спрямо застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за #застраховането (респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), нито спрямо делинквента по чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите.ШОФЬОРИТЕ

"Валидно сключеното споразумение е израз

на волята на страните за уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното увреждане. Функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на застрахователното обезщетение обуславя извода, че с изплащането от #застрахователя на обезщетението, предмет на сключеното споразумение, се погасява както прякото право на увредения срещу застрахователя, така и деликтното му право срещу причинителя на вредата. За погасяване на материалното право на пострадалия да получи допълнително обезщетение от делинквента е без значение обстоятелството, че последният не е участвал в споразумението и че спогодбата има действие само между страните, които са я сключили“, пише в решението.

В мотивите на тълкувателното решение се уточнява,ПРАВНА

че подобна претенция на пострадалия към делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД се явява неоснователна, но не и недопустима, тъй като основателността на иска не е процесуална предпоставка за надлежното му упражняване. „Увреденото лице може да получи обезщетение само за вредите, които са останали неудовлетворени, а това са вредите, които не са били предмет на споразумението. Други по вид и/или новонастъпили вреди, както и когато споразумението е ограничено от лимита на застрахователната сума по сключената застраховка. В тези случаи, както и когато споразумението е недействително. Отговорността на делинквента може да бъде ангажирана за разликата между полученото обезщетение до размера на действително претърпените вреди“, посочват върховните съдии.ШОФЬОРИТЕ,ПРАВНА

Решението е подписано с особено мнение от трима върховни съдии

– Веска Райчева, Ваня Атанасова и Диана Хитова. Те продължават да застъпват позицията, че няма пречка след споразумение със застрахователя. Да се търси обезвреда и от делинквента. „При сключено споразумение между #застрахователя и пострадалия и прието обезщетение за вреди. Изявлението на пострадалия, че счита претенцията си за удовлетворена и че няма други претенции спрямо застрахователя. Не е изявление на длъжника, каквото качество пострадалият няма спрямо #застрахователя. В отношенията между делинквента и пострадалия, споразумението в частта за изявленията на пострадалия няма действие. По деликтния иск съдът следва да съобрази само реално полученото обезщетение. Заплатено от #застрахователя за репариране на вредите на пострадалия в размера по споразумението. При определяне размера на дължимото е такова за всички вреди“, пишат трите съдийки.ПРАВНА

Източник : http://m.legalworld.bg/