Експлозиви-Кои са петте най-мощни експлозиви в света

Наскоро във Факултета по химия на британския Бристол Юнивърсити се наложи спешна евакуация след като студент направи по случайност експлозива ТАТП, известен още като „Майката на сатаната“ и все по-често срещан в случаите на атентати. Инцидентът е станал по време на химичен експеримент. Но въпреки че експлозивът е бил неочаквана изненада. По света редица лаборатории правят подобни и други взривни вещества не само от научен интерес.експлозиви,

Експлозиви,

Изданието Conversation предлага петте от най-мощните в света, които избухват чрез скоростно освобождаване на газ.

TНT

 

Едно от най-известните взривни вещества е тринитротолуолът или TНT (TNT), широко лансирано във видео игрите и филмите. Често бива бъркано с динамита, вероятно поради примерите на объркване в попкултурата, като например песента на АС/DC с думите „Аз съм ТНТ, аз съм динамит“.

TНT е жълто вещество и първоначално е било произведено като боя през 1863 г. То не експлодира спонтанно и с него се работи много лесно, затова и взривните му възможности са открити чак 30 години по-късно от германския химик Карл Хаусерман (Carl Häussermann) през 1891 г.

ТНТ може дори да бъде разтопявано и слагано в съдове, без да се случи нищо особено, но с помощта на детонатор ще избухне. И то с огромна сила, тъй като нитро групите в молекулата рязко се превръщат в азотен газ. Това го прави идеално за употреба при контролирани взривове при разрушаване на сгради или в мините. Например, което го превръща в относително „безопасен“ експлозив. Използва се и като „стандартна мярка“ за бомби, така че „избухливостта“ на други химикали често се измерва спрямо ТНТ.

TATП

Химикалът триацетон трипероксид – ТАТП (ТАТР) принадлежи към групата на молекулите пероксиди, които съдържат слаби и нестабилни връзки кислород-кислород. Това означава, че ТАТП е много по-нестабилен и по-склонен към спонтанно детониране. Веществото придоби популярност и с прозвището си „Майката на Сатаната“ и не случайно – взривовете му са с около 80% по-силни от ТНТ. Просто почукване е достатъчно да възпламени експлозия, което означава, че е лесно да избухне от само себе си в процеса на производство.

ТАТП привлече върху себе си широко медийно внимание, тъй като е лесно да бъде направено и често се използва при импровизирани експлозивни устройства, свързани с терористични атентати като тези в Лондон от 2005 г.

RDX

експлозиви,

RDX (Royal Demolition Explosive или Research Department Explosive) е известен като един от първите пластични експлозиви. Познат е още като cyclotrimethylene trinitramine, циклонит или хексоген. Широко използван е в армията и индустрията. Добива известност по време на Втората световна война, когато се използва като добавка на ТНТ. Веществото е открито от немския химик Ханс Хенинг през 19 век като лекарство. Взривните му аспекти стават известни чак през 1920 г.

RDX е „азотен експлозив“, което означава, че взривните му възможности се дължат на наличието на множество връзки азот-азот. Те са извънредно нестабилни, тъй като атомите на азота винаги се стремят да се съберат и да произведат азотен газ поради тройната връзка в него. И колкото повече молекулите имат връзки азот-азот, като при RDX, толкова по-избухливо е веществото.

Тъй като ТНТ не съдържа нестабилни връзки, то RDX е много по-мощно от него, но често бива смесвано с други химикали за различни ефекти, като например да стане по-малко чувствително и по-рядко да експлодира неочаквано. Често се използва при контролирани взривове на сгради.

PETN

Взривното вещество PETN (пентаеритритол-тетранитрат или пентрит) е едно от най-мощните. Съдържа нитро групи подобни на тези в ТНТ и нитроглицерина в динамита. Но наличието на повече от тези нитро групи означава, че се взривява с по-голяма мощ. Въпреки своите силни експлозии, това вещество е много трудно да бъде взривено самостоятелно. Затова обикновено се използва в комбинация с ТНТ или RDX.

PETN се е използвало често по време на Втората световна война за създаване на огнепроводни шнурове, които използват електрически ток за взривяване. Сега се използва за детонатори на ядрените оръжия.

Относително ниската му токсичност и лечебни свойства като вазолидатор (може да разширява кръвоносните съдове) го правят годно за лечение на ангина – но не се тревожете, няма да се взривите при употребата му.

Азироазид азид (Aziroazide azide) ,

Кои,

Сред най-малко стабилните азотни експлозиви е aзироазид азид, който има 14 азотни атома, като повечето от тях са свързани един с друг в последователни, нестабилни връзки азот-азот, което ги прави склонни към взривяване. Тези молекули не могат да бъдат наблюдавани в природата поради невероятната им нестабилност, но са създадени в германска изследователска лаборатория от еипа на проф. Томас Клапьотке (Thomas Klapötke) през 2011 г.

Опитите да се докосне този химикал (а някои дори казват дори да се погледне към него) могат да причинят детонация. Тъй като връзките се разрушават и се превръщат в многобройни молекули от скоростно разпростиращ се азотен газ. Реакцията създава огромно количество топлина и досега са били синтезирани само малки количества за лабораторни опити.  (които в повечето случаи са се взривявали в скъпоструващо оборудване).

Този списък не обхваща всички възможни взривни химикали на разположение на химици и индустриалци. Но посочените са сред най-известните и опасни в днешно време. Повечето, за радост, трудно могат да бъдат направени по случайност и обикновено реакциите. Които ги произвеждат, могатда бъдат предсказвани и избягвани.

Източник:http://nauka.offnews.bg/